Имам син. Прекрасен е - на девет и половина. Тази година порастна много и се наложи поредното купуване на обувки и дрехи. О.К.
ОБАЧЕ: Според производителите и търговците на обувки децата не са деца, ако крачетата им са по-големи от 36, най-много 37 номер. Обиколихме вчера целия град. Само на едно място намерихме сандали като за него - № 37, но те а-ха, ще се пръснат. Казвам си: "айде, ще намерим нещо малко по-голямо по-нататък". Намерихме на друго място № 38 - не му хареса цвета, а бяха единствен чифт. Нали и той е човек, има право на вкус  - не му хареса цвета и това си е. Добре-е-е, продължихме и.................няма и няма. Къде ли не влизахме. А то, горкото, тъкмо си хареса някой модел - определено има добър вкус, но все няма номер като за него - най-много до 36-ти и толкоз. Провесихме нос и двамата - след два дни е на екскурзия и освен два чифта гуменки и скъсаните маратонки, които носеше в момента /купени само преди месец/  няма нищо друго. А вече е жега - не може все с гуменки - краката му гъбичасаха. Буквално.
Влизаме в последния магазин. Мно-о-ого усмихната, ведра продавачка. Казахме си болката. Тя извади номер 39/40 - бразилски сандали - това било най-малкия номер от мъжката номерация и пак единствен чифт - 45 лв. А те - големи. Тя казва - нищо, нали ще расте. И аз, дали щото бях издивяла от обикаляне, дали бях жегясяла, не знам, ама извадих парите и ги купих. Днес го карам да ги обуе на босо краче и се ужасявам - ами те са му като лодки!
Не знам какво да правя. Днес 4-5- часа висях в интернет - невероятно, но факт  - и там положението е същото, в цялото българско пространство. Като напишеш "детски сандали", навсякъде се има впредвид до 36 номер. Като напишеш "юношески", се има предвид маратонки или нещо от този сорт...
Намерих  прекрасен детски модел, номер 38, но в чужд сайт - искат сметка по карта, а аз не смея да пазарувам по този начин. А, ето, току що попаднах и на едни български - всичко е супер, само дето цената от 122,90 ми се струва космическа....Няма ли нещо свястно на поносимма цена или..