http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/obshtestvo/2011/10/07/1170956_slavnoto_minalo_na_sivoto_nastoiashte/?sp=1#storystart
Все съм слушала /включително и в университета/ и чела за петвековното „османско присъствие“ в България, но не мога да не отбележа няколкото изключително нагли твърдения в тази статия:
1. Може би авторът е някакъв уникален неразбран от всички останали гений, защото твърди „Никой може би не е разбрал, че това не са били само тъмни векове в историята на България и че е имало съжителство между различните етноси. В крайна сметка всичко, което се е случило на България, не е нищо повече от естествен ход на историята, познат на останалите държави.“
О.К., ама какъв ход, а? Явно е трябвало да плеснем с ръце и да се прегърнем с братята-нашественици, щото това нахлуване в земите ни и избиване на голяма част от населението, унищожаването на държавната власт и заличаването на страната ни от картата на света за има-няма пет века, си е напълно естествен ход.
И днес, понеже се европейци, ама масово се гледат „Перла“ и „Листопад“, да вземем да забравим всичко и да почнем да им се покланяме, като за предпочитане, да решим да изтрием тази част от историята или просто да я споменем в учебниците на децата в рамките на 5-10 реда, тъй като това е напълно естествен ход на историята – тогавашното ни изтребване и сегашното ни културно асимилиране и насаждано забвение. Стигаме до
2. „Мит: Ислямът идва в България с османските турци.
Факт: Още по времето на хан Тервел, по българските земи има заселени сарацини т.е. aраби.“ – в Родопите ми се губят арабите….а пък за „мирното“ приемане на исляма там и на други места в страната, ми се губят и научните доказателства за това.
3.“ Едва ли учениците осъзнават например, че за всички български народни песни могат да се намерят турски аналози“
Не познавам турския фолклор, но ми е трудно да си представя, че там се среща аналог на „Даваш ли даваш Балканджи Йово, хубава Яна на турска вяра….“
4. От тук идва и логичното: „ Мит: Периодът на османско владичество е период на тотално потисничество, известно като "робство".
Факт: Съжителството между българи и турци е било предимно мирно.“
Доста е било мирно, тихо и твърде сговорно – в Батак, Перущица, Брацигово, сигурна съм, ще се съгласят на 100% с това мило толерантно твърдение, даже още Виктор Юго и Макгахан са се изказали по този въпрос…
Не познавам българин, независимо от образователния му ценз, който да вижда нещо лошо в това, че българските ученици „идеализират Васил Левски“ /а кого, ако не него?!!!/, „определят Кирил и Методий като българи“ /ако майка ти е българка, то ти не си ли поне наполовина такъв?!/ и смятат, че „в Македония се говори "български диалект"“ /в университета са ме учили, че това е точно така, с ред научни езиковедски доказателства, а и един национален език не се създава за 50-60 години, все пак /.
Колкото до гениалният извод, че „историята обаче не е единственият необективно поднесен предмет - литературата въздейства още по-силно заради художествения стил и митологизираните образи“, ще ми се да отбележа, че това им е работата на литературата и митологията – да въздействат и колкото по-силно, толкова по-добре. Когато едно образование е добро, то те учи да отделяш научните факти от художествената измислица и да достигнеш до собствен извод и оценка на определено събитие и да не се поддаваш на чиято и да е пропаганда.
В заключение на този предълъг коментар, искам само да уточня, че не съм расистка, по отношение на какъвто и да е етнос. Познавам и уважавам хора от различни етноси, но това не ме води до амнезия по отношение на българската история, нито ме кара да подценявам Иван Вазов заради „Под игото“ или „Епопея на забравените“, именно защото са силно въздействащи.
Няма да допусна това да се случи и с детето ми.
