Напоследък - близките една-две години, започнах да оформям една своя теория, която по същество е преоткриване на топлата вода през 21 век, но все пак, то си е лично мое откритие, с мои си въпроси, на които все още не намирам отговор...
Днес отново бях подтикната да мисля върху тази моя теорийка и не мога да се отърва да мисля цял ден за нея…
Гледах в "Тази сутрин" Леда Милева на 92 години и се оказа, че щерката на Гео Милев, написал "Септември" /дълго време познавахме този автор само с тази творба, която се считаше за един от манифестите на българския комунизъм или поне като такава съм я изучавала аз/ изглежда като буржоазка, живее като такава и....има такъв тип образование - Завършва Американското основно училище в София (1926-1933) и Американския колеж в София (1933-1938). Следва право в Софийския университет и завършва Института за детски учителки при Американската детска градина (1938-1940).
Нищо лошо не искам да кажа. Това не е политически пасквил и изобщо не става дума за политика в това, което се опитвам да обясня.
Та да се върнем на моята теорийка - по същество тя се изразява в това, че нищо на този свят не се е пръкнало ей така - без причина, без обяснение. Тоест, еволюцията върви не само в чисто биологичен смисъл, а и в наука, литература, спорт.
В университета, по история на литературата, ми се наложи да прозра, че дори онзи титан - Ботев, не се е появил ей така - самороден и единствен диамант насред Балкана, а е стъпил на постигнатото от тези преди него. Това, разбира се, не омаловажава гениалността му. Само я прави по-разбираема.
Та, теорийката - не можеш да станеш Леда Милева, ако поне Гео Милев не ти е баща. А и той нямало да е това, което е станал, ако не е бил баща му - учител и издател и така....
Всичко опира до това на какво стъпваш - сбор от гени, определен тип образование, възпитание, пари. Голяма част от тази основа всъщност не зависи от теб – не си избираш расата, пола, семейството, средата, а от там и възможността да попаднеш в качествено училище, да получиш наистина добро образование, за да успееш след това да си намериш интересна и добре платена работа, от която пък да произлезе възможността да имаш наистина добър живот и семейство, което да създаде следващия член на обществото, стъпил на основа, към височината на която си добавил нещичко и ти…
Тоест, теорийката ми е отчайваща – нещата са обречени.
Имам ли шанс аз – родената в единия край на крайния квартал и живееща сега на края на другия краен квартал, да направя нещо, което ако не измъкне мен от този край, да измъкне сина ми и да го приближи поне малко до стандарта на г-жа Милева?
Родителите ми са направили всичко, какво са могли за мен – толкова, колкото са им стигали силите и знанията. Успяла съм да постигна малко повече от тях като образование. Като имущество съм по-зле. Но това не е важно. Важното е, че искам синът ми да постигне много повече – като образование. /което би могло да доведе до нещо повече материално/.
Но как би могло да стане това, след като образованието е изключително скъпа инвестиция?!
Разчетох се днес в ужасно дълъг форум за американския колеж. Колко било качествено образованието там, ама не било съвсем така, ама имало други училища, също платени, на същото ниво, ама имало и държавни, които не падали по-долу….
Да, ама таксата за тази година е 5800 евро.
Моля ?!!!!! Ами това са 11600 лв.! Само за една година!
Колко хора в тая държава могат да вадят тия пари пет години поред, дори и без редовното увеличение на таксите? Та дори и с 10-20% намаление?
Явно ги има – от тия с огромната основа отдолу. Аз не съм от тях.
Дори да си продам единственото имущество – панелката в крайния квартал, с цялото обзавеждане и да изляза само с парцалите на гърба си, пак не бих могла да покрия такова обучение… Ами то нали не е само таксата? – квартира, храна, пособия, учебници, джобни….Може би става дума поне за около 13-14 хиляди лева на година. Може би – щото умът ми не го побира този стандарт.
ОК, ще каже някой – нали има и държавни, безплатни училища, на високо ниво. ОК, казвам аз, ама за да влезеш там, ти трябват мно-о-ого уроци, които също струват пари. Освен това, наистина добрите училища са в и около София. Аз не съм от там и не желая да ставам „столичанка в повече”. И да пратя детето да учи там, пак стават мно-о-ого пари за квартира и цялостна издръжка. А да пратиш дете в лабилната 13 годишна възраст /на толкова си в 7 клас, когато е приемът за качествените училища/ да се оправя само в непознатия град, ми се струва безотговорно и кощунствено. А и не бих могла да издържа да пратя единственото си дете надалеч, да го лиша от ежедневната дажба грижа и любов, във време, когато това ще му е най-нужно.
Добре, ясно е, че за да получиш нещо, трябва да дадеш.
Пращам го на уроци по английски. Измъчва се от допълнителните домашни, пише, когато децата играят навън…гадно е. Понякога се чувствам като престъпничка – терористка. Уроците, разбира се, не са евтини, поне като за моя стандарт от крайния квартал, но…се справям засега.
И после какво – ще има ли полза, след като всичко това се прави насила? Той е дете – не може да разбере моите тревоги. За него и 1 месец е много време, та моето мислене за след 10-15 години му идва в невъзможното бъдеще.
Самата аз се чувствам изгубена – с моето висше образование – българска филология, което учих и завърших с такова удоволствие, нямам никаква перспектива – изобщо не работя по специалността си. От всичките ми 18 години учене не виждам никаква полза. По-скоро ми пречат – виждам и усещам простотията в повече, отвращава ме. Не мога да се слея с елементарността, не съм се научила за толкова години да говоря за плетки и манджи, мазила и тоалетчета и това определено ми вреди в общуването с мно-о-го хора. Мислят ме за високомерна, може би за тъпа, тъй като не се включвам в ежедневните разговори, ненавиждам сериалите-сапунки и така…
Та от една страна добро образование – чудесно,
а от друга – ок, а за какво ти е тапия в тази държава, в която всъщност можеш да станеш началник на „Напоителни системи”, само с Божията и тази на министъра помощ.. http://news.ibox.bg/news/id_1985786330
Чужбина – това ли е най-добрата алтернатива – да си скъсаш нервите от учене, за да отидеш накъде, където това учене не се признава и трябва да започне всичко отначало?! Да си сам, да си НИКОЙ не само за намиране на работа, а и за всеки срещнат? И колко точно ще живееш животът, който ти е даден, без всъщност да си го изгубил в преследване на една основа, която да предадеш на следващия те в генната верига /ако си имал късмета да създадеш добро семейство насред цялото препускане/ ?
И трябва ли в края на краищата моята теорийка да приключи с някакъв тип примирение – това е, с което разполагаш, не гледай в облаците, не мечтай, остави се на течението в тинята да те влачи и..така?
Въпроси,въпроси…от време на време си ги задавам и все още не съм намерила отговор..
18.02.2012 19:00
18.02.2012 19:04
18.02.2012 19:07
Не стандарта на г-жа Милева ни е нужен, а интелектуалния уровен. Скойто и хамалин в Била да бъдеш, пак можеш да оставиш след себе си човеци.
19.02.2012 23:58
По отношение на това как ви възприемат хората,не се корете, а се радвайте,че сте с многообразни интереси и различна.То няма как да е и иначе.Ако не се различавахте, щеше да означава,че и средата ви е подходяща и нямаше да имате сегашната дилема.
И под секрет да ви кажа-Никога не съм следяла никаква сапунка :)безинтересни са ми и елементарни.
Стана дълго,та последно........не очаквайте чудеса,макар че ,те се случват понякога на някои.:):):)
Всеки човек сам прави избора си - и то във всеки миг от живота си! Така е било, е и ще бъде ;)